КЪСЧЕТА ОТ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА
Часовникът запомни часовете,
в които сме се любили до здрач.
По циферблата матов нежно светят.
три драскотини от ръждив бръснач.
Какво ли ще остане, щом си тръгна
и повече едва ли ще се спра –
плетът, на зимни ветрове обръгнал,
и изгревът ли, с вишнев сок изпран,
ухание на юнската люцерна,
помилвана от утринна роса –
додето с острието я премерва ...