Късчета от цялата вселена
КЪСЧЕТА ОТ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА
Часовникът запомни часовете,
в които сме се любили до здрач.
По циферблата матов нежно светят.
три драскотини от ръждив бръснач.
Какво ли ще остане, щом си тръгна
и повече едва ли ще се спра –
плетът, на зимни ветрове обръгнал,
и изгревът ли, с вишнев сок изпран,
ухание на юнската люцерна,
помилвана от утринна роса –
додето с острието я премерва
косачът с най-жестоката коса.
Тъканата от нежен лен престилка
и грубото конопено зебло,
и пламъче, което се кандилка
в свещицата, запалена с любов,
последния рефрен на тъжен славей
и топлата милувка на съня.
Нима забрава всичко заслужава –
по-бърза и от пушек издимял?
Прости ми, Боже, толкова обичам
света ти – в седем дена сътворен,
че моля ти се да наглеждаш всичко,
което ще остане подир мен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
