Късен кръговрат
Следи от ангели небесни
браздят небе на фона син
и на крилете им понесен,
дочувам тук тържествен химн.
С бои в огромната палитра
нанася в рамка на платно
и феерично Бог заплита
върху му царствено сукно.
Крещящо жълто и до охра,
и от зелено – в резеда,
той, като някакъв пройдоха,
препуска в шеметна езда.
Но знам: листата в късна есен
ще паднат в черната земя
и зима зла килим от плесен
ще скрие в няма белота.
Напролет майката-природа
ще листне клончетата пак
и ще синее ведър свода,
цветът ще бухне в кръстен знак.
Така животът преминава
от пролет в лято, есен в злак,
студът жесток ни замразява
за следващ, късен кръговрат.
И всеки път стареем бавно,
а нуждата у нас расте
листата ни да падат плавно,
че никой да не разбере.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
