25.10.2010 г., 23:20 ч.

Късен кръговрат 

  Поезия » Пейзажна
529 0 10

Следи от ангели небесни

браздят небе на фона син

и на крилете им понесен,

дочувам тук тържествен химн.

 

С бои в огромната палитра

нанася в рамка на платно

и феерично Бог заплита

върху му царствено сукно.

 

Крещящо жълто и до охра,

и от зелено – в резеда,

той, като някакъв пройдоха,

препуска в шеметна езда.

 

Но знам: листата в късна есен

ще паднат в черната земя

и зима зла килим от плесен

ще скрие в няма белота.

 

Напролет майката-природа

ще листне клончетата пак

и ще синее ведър свода,

цветът ще бухне в кръстен знак.

 

Така животът преминава

от пролет в лято, есен в злак,

студът жесток ни замразява

за следващ, късен кръговрат.

 

И всеки път стареем бавно,

а нуждата у нас расте

листата ни да падат плавно,

че никой да не разбере.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??