Късен проблясък 2
Едва владееше се, едва успя -
да стане, олюля се, овладя...
Този старец, сигурно е оглупял?
Болен ли е? Сигурно. Умрял.
Обърна се и тръгна със последни сили.
Сърцето разкъсваше цялото тяло сега,
едва сдържаше натежалите от сълзи очи,
едва стъпваше по горещата и суха земя.
Огнени дири, изпъкнали вени, стиснати длани,
напукана суха почва, горяща жълта трева...
Тя стъпваше бавно и оставяше не следи, а локви с рани,
причинени от онзи старец, как се нарече? Неин баща?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
