12.10.2008 г., 20:43

Късен Рефрен

688 0 1

Ето, пиесата свърши.

Поклон на актьори. Завеса -

тежко кадифе, докоснало нежно

опустелия театър,

праха, следите от вчерашни стъпки

и сенки на хора, пристигнали утре...

Гримът ще падне

и на сцена нова

пиеса пак ще се играе:

животът ще е режисьорът,

театърът  ще бъде зрител...

А ти? Ти просто си актьорът,

в ролята на изкупител.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдро и красиво! И режисьорът разпределя ролите...Добре дошла! Желая ти успехи! Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...