Ето, пиесата свърши.
Поклон на актьори. Завеса -
тежко кадифе, докоснало нежно
опустелия театър,
праха, следите от вчерашни стъпки
и сенки на хора, пристигнали утре...
Гримът ще падне
и на сцена нова
пиеса пак ще се играе:
животът ще е режисьорът,
театърът ще бъде зрител...
А ти? Ти просто си актьорът,
в ролята на изкупител.
© Марина Илиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
