Късен стих

Поезия » Друга

1.4K 0 4

на тате

Неумолимо времето лети

и спомените бавно изтъняват,

но все така ни липсваш ти,

тъга в сърцата ни остави.

В осиротелия ти дом

веч няма весела гълчава,

самотен само с мрачен тон

на двора вятърът припява.

И тихо плаче с твоя глас,

за болките взаимно непростени,

ти рано тръгна си от нас,

ранена самота в душите стене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

пебълс (Ивелина Цветкова)

...ранена самота в душите стене.
Да така се случва понякога.Прегръщам те.Хубав стих!

2008-01-22T21:19:29+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъгата ни прави по добри и обичащи...
с обич, Илонка.

2008-01-22T20:53:42+02:00
3y3ka (Зузка)

Невероятен стих, изпълнен с обич и благодарност!
Любимите хора остават завинаги в нашите сърца!

2008-01-22T19:31:25+02:00
lips_of_angels (Ем)

много мило...поздрав!

2008-01-22T17:07:21+02:00