на тате
Неумолимо времето лети
и спомените бавно изтъняват,
но все така ни липсваш ти,
тъга в сърцата ни остави.
В осиротелия ти дом
веч няма весела гълчава,
самотен само с мрачен тон
на двора вятърът припява.
И тихо плаче с твоя глас,
за болките взаимно непростени,
ти рано тръгна си от нас,
ранена самота в душите стене.
© Илонка Денчева All rights reserved.
Да така се случва понякога.Прегръщам те.Хубав стих!