на тате
Неумолимо времето лети
и спомените бавно изтъняват,
но все така ни липсваш ти,
тъга в сърцата ни остави.
В осиротелия ти дом
веч няма весела гълчава,
самотен само с мрачен тон
на двора вятърът припява.
И тихо плаче с твоя глас,
за болките взаимно непростени,
ти рано тръгна си от нас,
ранена самота в душите стене.
© Илонка Денчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
