Къща на чудесата
Знаех,
че ще върнеш смеха ми.
Оня – кристално чистия,
невинно безгрижния.
Не с мен, а със себе си воюва,
ти рицарю, без шлем и броня.
Без меч, без кинжал
прободе окото на ламята,
надви прокобата-черната.
Ако има къща на чудесата,
тя е в душата твоя жилава.
Вече знам, Чудо се случва,
щом се съюзим с Истината.
Посадена и отгледана е тя
в градината на верността
към думата – изречената.
Истината пръска лъчи
и пази тя от уроките зли.
Мъничък син талисман е,
нанизан от ръката ти.
Виж, виж как искри
на шията ми!
Самадхи
15.06.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
Поздравления за стиха!
