Къща на чудесата
Знаех,
че ще върнеш смеха ми.
Оня – кристално чистия,
невинно безгрижния.
Не с мен, а със себе си воюва,
ти рицарю, без шлем и броня.
Без меч, без кинжал
прободе окото на ламята,
надви прокобата-черната.
Ако има къща на чудесата,
тя е в душата твоя жилава.
Вече знам, Чудо се случва,
щом се съюзим с Истината.
Посадена и отгледана е тя
в градината на верността
към думата – изречената.
Истината пръска лъчи
и пази тя от уроките зли.
Мъничък син талисман е,
нанизан от ръката ти.
Виж, виж как искри
на шията ми!
Самадхи
15.06.2016
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
Поздравления за стиха!
