Къщата
И някак си изглежда избеляло -
градината, смокинята, зида...
Поръсено със пътна прах, забрава -
един чаршаф провесен на тела...
Домът наполовината завършен.
Дали стопанинът е още жив?
Или от дъжд на вятър идва някой -
през летните и празничните дни?
Една жена провлачва бавни стъпки
и сяда, подкрепила гръб в зида.
Морето е на няколко минутки,
но много надалече е света...
Мирише на изкърпената мрежа
(преметната от някой, в някой ден),
на самота, линееща надежда,
пресъхнало пране и на бадем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
