13.11.2013 г., 11:06 ч.

Къщата на баба 

1709 2 12

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • valcanyon (Валентин Миленов)
    Много хубаво стихотворение. Истинско!
  • Vivian443 (Вивиан Петрова)
    Трогателно... Благодаря!
  • quinousmene (Красимира Масларска)
    Ох, толкова си умела в умението да сграбчиш душата на човек. Това стихотворение ме разтърси,...до степен да ме е страх да кликна на следващото. какъв талант..Браво!
  • vilflovers (Виолета Минчева)
    Наистина вълнуващо,но вдействителност никой ики много малко са тези,които се връщат в къщата на баба и дядо-пълно е с пустеещи къщи!Да не говорим за гробищата,където почиват тленните им останки!
  • yogimax (Василена)
    Вълнуващ стих, поздрави!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    Какво друго ми остава,освен да аплодирам за прекрасното стихо,но ме бодна мъка в гърлото,какъв живот...!Дали и ние тъй ще си отидем, потънали в тишина, с една сълза изсъхнала в края на окото ни!
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Това не бива да се случва! Даже прага да не знаеш къде е... Не бива!
  • valia1771 (Ивон)
    Поздравления!!!
  • dragonSbride (Анима)
    Поклон! И пред мъката, и пред прекрасната поетеса!
  • radiola (Рада Димова)
    Нещо ми заседна...Прекрасни,горестни стихове!
  • djudjii (Жанет Велкова)
    Браво, браво, браво!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    Къде, по дяволите, беше прага!!!
    На мястото му да си коленича...

    Разтърсващо!.................

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.