paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
13.11.2013 г., 11:06 ч.

Къщата на баба 

  Поезия
2763 5 14

                             (Мама мъката своя преде)

                                                       Димитър Никифоров

 

По стъпките на детството се връщам.

Нагоре. Все нагоре, по баира.

Пътеката към бабината къща

през сухите треви едва намирам.

 

Там всяка сутрин светели сълзите,

изплакани за мене от росата.

Предяла баба нишката на дните.

Затрупвала я бавно тишината.

 

Тя криела под черната забрадка

косите си, завързани на плитка.

Очите си, изплакани по татко,

че Господ преди нея го повика...

 

Предяла мъката си. И мълчала.

И чакала ни с татко за вечеря.

А зад прозореца свещта горяла -

по-лесно във ноща да го намерим...

 

Така и не могла да ни дочака...

До него легнала - да си почива...

Угаснала свещицата ù в мрака.

Над гроба ù пораснала коприва.

 

Без татко ида, но се връщам, бабо!

А думите на гърлото ми спират...

Ни двор, ни керемидка, ни ограда...

Отдавна няма къща под баира.

 

И спомени от детството ми бягат...

В очите ми като сълзи се стичат.

Къде, по дяволите, беше прага!!!

На мястото му да си коленича...

 

Не каза нито думичка гората.

С листа невъзмутимо си шумеше...

Изправила снага до небесата

там, дето къщата на баба беше...

 

По стъпките на мъката се връщам...

Прощавай, бабо. Даже не заплаках...

В душата ми е цяла твойта къща.

С един прозорец свети.

И ме чака.

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Буца ми заседна на гърлото.Този задъхан живот ни накара, да се разделим с толкова мили същества и да останат празни къщите, някога пълни с живот, сега дори праг не намираме! Аплодирам!
  • Все едно за мен е писано. Благодаря.
  • Много хубаво стихотворение. Истинско!
  • Трогателно... Благодаря!
  • Ох, толкова си умела в умението да сграбчиш душата на човек. Това стихотворение ме разтърси,...до степен да ме е страх да кликна на следващото. какъв талант..Браво!
  • Наистина вълнуващо,но вдействителност никой ики много малко са тези,които се връщат в къщата на баба и дядо-пълно е с пустеещи къщи!Да не говорим за гробищата,където почиват тленните им останки!
  • Вълнуващ стих, поздрави!
  • Какво друго ми остава,освен да аплодирам за прекрасното стихо,но ме бодна мъка в гърлото,какъв живот...!Дали и ние тъй ще си отидем, потънали в тишина, с една сълза изсъхнала в края на окото ни!
  • Това не бива да се случва! Даже прага да не знаеш къде е... Не бива!
  • Поздравления!!!
  • Поклон! И пред мъката, и пред прекрасната поетеса!
  • Нещо ми заседна...Прекрасни,горестни стихове!
  • Браво, браво, браво!
  • Къде, по дяволите, беше прага!!!
    На мястото му да си коленича...

    Разтърсващо!.................
Предложения
: ??:??