(Мама мъката своя преде)
Димитър Никифоров
По стъпките на детството се връщам.
Нагоре. Все нагоре, по баира.
Пътеката към бабината къща
през сухите треви едва намирам.
Там всяка сутрин светели сълзите,
изплакани за мене от росата.
Предяла баба нишката на дните.
Затрупвала я бавно тишината.
Тя криела под черната забрадка
косите си, завързани на плитка. ...