27.04.2025 г., 22:02

Къщата на дядо

355 5 5

КЪЩАТА НА ДЯДО

 

... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.

И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?

Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?

Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла.

На скърцащата цял век сундурма ще изкадиш една лула тютюнец.

 

И – щом пристигне баба у дома, признателно ръка ще ти целуне.

И Мурджо край прогнилия стобор ще лавне подир ордата апаши.

И споменът за дядовия двор със миналото мъртво ще те плаши.

Наистина, защо ли бях дошъл? Невям да сръбна юзчето с ракия?

Един – нахлул във спомените, вълк! – за къщата на дядо нощем вия.

 

26 април 2025 г.

гр. Варна, 17, 50 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самотата търси нови времена,.Самотата живее в спомените.
    Лавне пес срещу младата луна.Нощна къща.Бухал бездомен
    дебне от стряха със зелен взор!И тишината е в сън оглушала!
    Години отминали:и душа-трезор!*Зората ме буди за раздяла...
  • Къде ме върна, поете?
    Благодаря ти!
  • С Валя - прекрасно нарисувана картина от думи!
  • Такава картина си нарисувал, че направо ме отведе там!
  • Стихът ти навява скъпи спомени в мен за моите баба и дядо. Благодаря ти, Валерка!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...