Къщата на дядо
КЪЩАТА НА ДЯДО
... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.
И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?
Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?
Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла.
На скърцащата цял век сундурма ще изкадиш една лула тютюнец.
И – щом пристигне баба у дома, признателно ръка ще ти целуне.
И Мурджо край прогнилия стобор ще лавне подир ордата апаши.
И споменът за дядовия двор със миналото мъртво ще те плаши.
Наистина, защо ли бях дошъл? Невям да сръбна юзчето с ракия?
Един – нахлул във спомените, вълк! – за къщата на дядо нощем вия.
26 април 2025 г.
гр. Варна, 17, 50 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
