КЪЩАТА НА ДЯДО
... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.
И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?
Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?
Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла.
На скърцащата цял век сундурма ще изкадиш една лула тютюнец.
И – щом пристигне баба у дома, признателно ръка ще ти целуне.
И Мурджо край прогнилия стобор ще лавне подир ордата апаши.
И споменът за дядовия двор със миналото мъртво ще те плаши.
Наистина, защо ли бях дошъл? Невям да сръбна юзчето с ракия?
Един – нахлул във спомените, вълк! – за къщата на дядо нощем вия.
26 април 2025 г. ...