koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
15.12.2013 г., 19:27 ч.  

Къщата със смокинята 

  Поезия » Друга
477 0 5

Ще се завърна в тази къща,

където нявга съм роден.

Към нея споменът ме връща

със двор навярно разграден.

 

В едно дърво от мойто детство

смокини зрееха за мед.

До нас във двора - по съседство,

нямаше дори и плет.

 

И мама правеше ни сладко

от тез смокини, като мед.

Минаваха ни дните гладко,

защото бяхме със късмет.

 

Играехме си на билички

(игра със топче от стъкло)

и правехме си пак белички

макар без лятно облекло.

 

И ето - тръгвам аз от кея

да видя стария си дом.

И тъй вината да разсея

от този дяволски разлом.

..............

Но къщата я няма вече!

На нейно място има блок.

А там пред блока - недалече,

стърчи един смокинов глог.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е реалността в града, а по селата - порутените къщи срамежливо, надничат от тревата.
  • Благодаря, Дочев!Добре, че имаме и спомени!Иначе ще е много тъжно!
    Благодаря, Надежда!Радвам се, че си се върнала в спомените си!
    Благодаря, Ники! Твоето мнение е особено ценно за мен!
    Поздрави но всички и лека нова седмица!
  • Хубаво... И малко тъжно, но и в тъгата има много красота. Благодаря!
  • Върна ме назад във времето.Благодаря.
  • Понякога спомените са единственото, което ни остава.Трябва просто да им се радваме и по-малко да милеем. Много ми хареса +6
Предложения
: ??:??