Къщата със смокинята
Ще се завърна в тази къща,
където нявга съм роден.
Към нея споменът ме връща
със двор навярно разграден.
В едно дърво от мойто детство
смокини зрееха за мед.
До нас във двора - по съседство,
нямаше дори и плет.
И мама правеше ни сладко
от тез смокини, като мед.
Минаваха ни дните гладко,
защото бяхме със късмет.
Играехме си на билички
(игра със топче от стъкло)
и правехме си пак белички
макар без лятно облекло.
И ето - тръгвам аз от кея
да видя стария си дом.
И тъй вината да разсея
от този дяволски разлом.
..............
Но къщата я няма вече!
На нейно място има блок.
А там пред блока - недалече,
стърчи един смокинов глог.
© Никола Апостолов All rights reserved.
