21.01.2009 г., 22:12 ч.

Къси лъчи 

  Поезия » Бели стихове
662 0 6

Беснее

премръзнал вятър -

вой, рев и див смях,

преплитат се стонове,

негодуват и бучат

със заплаха...

така покрай мен минава

времето,

бавно и безлично -

тръгнала съм... за никъде...

 

притихва

в тъжно обаяние

душата ми -

през къси лъчи...

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • бавно и безлично -

    тръгнала съм... за никъде...- е, хубавото е ,че като стигнеш до "никъде",си казваш;-" Я , аз май не стигнах до никъде! я да взема да се върна там някъде...и всичко си идва на мястото...така ,че не се отчайвай



  • притихва душата през къси лъчи
    звучи красиво
  • Харесва ми!
  • Благодаря, Маги,благодаря, Дочке,за коментара - поздрави!
    Дойдеми, благодаря и на теб, но ще си позволя и нещо друго -
    не се стремя към оригиналност в писането,изразът,който за теб е клише, за мене е правда - който ме познава - знае,а аз Идеми, съм от триглавите... поздрави!
  • Между "премръзнал вятър" и "къси лъчи"-
    прозира надеждата...
  • натъжи ме...
    но притихнах и аз в тъжното обаяние на стиха ти...
    с обич, мила Дима.
Предложения
: ??:??