Беснее
премръзнал вятър -
вой, рев и див смях,
преплитат се стонове,
негодуват и бучат
със заплаха...
така покрай мен минава
времето,
бавно и безлично -
тръгнала съм... за никъде...
притихва
в тъжно обаяние
душата ми -
през къси лъчи...
© Дима Всички права запазени
тръгнала съм... за никъде...- е, хубавото е ,че като стигнеш до "никъде",си казваш;-" Я , аз май не стигнах до никъде! я да взема да се върна там някъде...и всичко си идва на мястото...така ,че не се отчайвай