Къси лъчи

Поезия » Бели стихове

856 0 6

Беснее

премръзнал вятър -

вой, рев и див смях,

преплитат се стонове,

негодуват и бучат

със заплаха...

така покрай мен минава

времето,

бавно и безлично -

тръгнала съм... за никъде...

притихва

в тъжно обаяние

душата ми -

през къси лъчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pureblack (Георги Колев)

бавно и безлично -

тръгнала съм... за никъде...- е, хубавото е ,че като стигнеш до "никъде",си казваш;-" Я , аз май не стигнах до никъде! я да взема да се върна там някъде...и всичко си идва на мястото...така ,че не се отчайвай

2009-01-23T13:25:07+02:00
radi. (Ради Стефанов Р)

притихва душата през къси лъчи
звучи красиво

2009-01-22T21:27:25+02:00
Медхора (Лора)

Харесва ми!

2009-01-22T16:15:47+02:00
СОЛАР (Дима)

Благодаря, Маги,благодаря, Дочке,за коментара - поздрави!
Дойдеми, благодаря и на теб, но ще си позволя и нещо друго -
не се стремя към оригиналност в писането,изразът,който за теб е клише, за мене е правда - който ме познава - знае,а аз Идеми, съм от триглавите... поздрави!

2009-01-22T14:22:26+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Между "премръзнал вятър" и "къси лъчи"-
прозира надеждата...

2009-01-21T23:00:21+02:00