Късметлия (пак с чужда Муза)
В безлунна нощ разхождах скука потна
под вентилатор, режещ дим цигарен.
Почука на вратата неохотно
и влезе тихо. Бях като попарен.
Здравей! - ми каза - Ще ти погостувам.
Ще те даря със прелести и щастие.
С мен, като Муза, много са лудували,
артисти, музиканти и писатели.
А пък поетите... Ех, клетите поети...
Била съм с не един и двама по нощИте.
За мен написали са оди и сонети.
Изгаряли са в самота мечтите им.
Съблече се, в леглото ми се сгУши,
а аз не мога да напиша нито ред.
То, бива, бива поетична суша,
но пък мъжът в мен е роден с късмет.
под вентилатор, режещ дим цигарен.
Почука на вратата неохотно
и влезе тихо. Бях като попарен.
Здравей! - ми каза - Ще ти погостувам.
Ще те даря със прелести и щастие.
С мен, като Муза, много са лудували,
артисти, музиканти и писатели.
А пък поетите... Ех, клетите поети...
Била съм с не един и двама по нощИте.
За мен написали са оди и сонети.
Изгаряли са в самота мечтите им.
Съблече се, в леглото ми се сгУши,
а аз не мога да напиша нито ред.
То, бива, бива поетична суша,
но пък мъжът в мен е роден с късмет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени
