16.01.2011 г., 13:39

Късна среща

852 0 5

Късна среща

(по Петро Керанчук)

Сравнявам съдбата с презрелите вишни.
Твоите дружки гледат дете...,
а ти си сред тях някак излишна,
задирят те още хищни мъже...

Всичко, що беше, е още горещо...
Чувствата скъсани. Железен бойкот.
Даде ми Господ тебе да срещна,
даде да скъсам недозрелия плод...

Нощта ми ранява тялото и душата.
От моята младост ласки дарих.
Толкова земен, а летях в небесата
и чак до разсъмване жаден те пих...

Гледах грима ти. Съвсем се разтече...
Стрелки на часовник ти бяха краката...
Не ми каза "Сбогом!" - "Довиждане!" рече
и, сякаш бях малък, ми целуна косата...

Потъна в мъглата. Прекрасна и Днешна.
В сърцето - тъга. В гърдите - виелица.
Мечтата, след тебе, дълго летеше,
дорде не изстинах и аз, и постелята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сравнявам съдбата с презрелите вишни.
  • Много ме развълнува...
    "Толкова земен,а летях в небесата
    и чак до разсъмване жаден те пих..."
    Тази жажда...и това"довиждане"...Ще запазя за себе си защо така ме развълнуваха...
  • Последният стих е много силен. Страхотен завършек на прекрасно стихотворение (каквито са повечето ти)!
  • Силен, както винаги... Отново прочетох с удоволствие
  • Умението на Любовта - да е все Днешна. А ние...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...