Късна среща

(по Петро Керанчук)

Сравнявам съдбата с презрелите вишни.
Твоите дружки гледат дете...,
а ти си сред тях някак излишна,
задирят те още хищни мъже...

Всичко, що беше, е още горещо...
Чувствата скъсани. Железен бойкот.
Даде ми Господ тебе да срещна,
даде да скъсам недозрелия плод...

Нощта ми ранява тялото и душата.
От моята младост ласки дарих.
Толкова земен, а летях в небесата
и чак до разсъмване жаден те пих...

Гледах грима ти. Съвсем се разтече...
Стрелки на часовник ти бяха краката...
Не ми каза "Сбогом!" - "Довиждане!" рече
и, сякаш бях малък, ми целуна косата...

Потъна в мъглата. Прекрасна и Днешна.
В сърцето - тъга. В гърдите - виелица.
Мечтата, след тебе, дълго летеше,
дорде не изстинах и аз, и постелята...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rozza (Радка Миндова)

2011-01-17T13:13:51+02:00

Сравнявам съдбата с презрелите вишни.
nikka (Надежда)

2011-01-16T19:01:29+02:00

Много ме развълнува...
"Толкова земен,а летях в небесата
и чак до разсъмване жаден те пих..."
Тази жажда...и това"довиждане"...Ще запазя за себе си защо така ме развълнуваха...
dark_winged (Мирела Шопова)

2011-01-16T16:55:56+02:00

Последният стих е много силен. Страхотен завършек на прекрасно стихотворение (каквито са повечето ти)!
elenabili (Елена Биларева)

2011-01-16T16:36:15+02:00

Вълнуващ стих!...
bohem

2011-01-16T16:34:01+02:00

Силен, както винаги... Отново прочетох с удоволствие
Dark_Island (Таня Георгиева)

2011-01-16T15:03:43+02:00

Умението на Любовта - да е все Днешна. А ние...