Късна среща

Сега си правя равносметка
след срещата със моя клас...
Не искам да си правя четка,
но от щастливците съм аз!

От цял клас тук сме шепа хора...
Пò многото ги  взе смъртта!
И в нас сега тежи умора...
За нас сега е друг света.

Достигнахме почтена възраст,
минахме вече седем пет,
къде със молба, къде със дързост...
Изглежда имахме късмет!

Едва  един-друг се познахме...
Обърка ни се паметта!
От спомени се разревахме,
не ни попречи възрастта.

Наместо младите момчета,
задявките и любовта
и вместо младостта напета
аз срещнах безнадеждността!

Какво ужасно огледало
ме гледаше сега отпред,
от нас бе малко останало
и то изглежда, със късмет.

Жените бяха в черни дрехи,
за свои близки да тъжат...
Ний не се хвалихме с успехи,
а с тъгите в своя път...

Разисквахме различни теми.
Тук възрастта не ни бе враг...
И повечето сме решени
и догодина - среща пак!

Ний няма да се предадеме,
ще се сражаваме, до край!
О, нека дявол да го вземе -
 ще бъдем пак  във Първомай!

 20.09.2009 г.  с. Драгойново