Малко късно идваш ти! Любовта изгуби,
по-добре напред върви!
Много те обичах и те чаках, но с ролята
на Казанова зает бе ти!
Днес с друг съм аз, а ти изгуби своя шанс.
С мен си подигра, остана сам
и мислиш, че аз още те очаквам!
Миличък, грешиш!
Аз плаках - ти се смя! Аз молих, ти с друга
беше в нощта! Кой е на сухо сега?
Да обичаш, май разбрал си що е!
А несподелено? Май боли!
Кой сега загуби! Само оставаш ти!
Късно се завърна! Сълзите ми - смях са сега!
Тъжното изражение замених с усмивка
истинска! Сега на колене си ти! Осъзнаваш, че
загуби и боли! Грешката е твоя! Сега не съм
сама! Аз достойно те загубих, но цялата игра загуби
ти. Късно е да върнеш хода!
Заминаваш, но поне с достойнство ти губи!
Късно е с мен да си! Нека те боли!
© Любослава Банова Всички права запазени
Тъжен...
Поздрав!