Късно е...

Късно е!

Късно е вече, мамка му!

 За много неща закъснях,

много неща пропуснах, пропилях.

 Старостта нахлу през вратата -

 кога и как не разбрах…

тихо, неусетно, като добър крадец

 се промъкна…

 Късно е да поправям грешки,

 дори да мечтая не успях…

а трябваше да мечтая!

И да ги реализирам,

за да знам защо ще умирам.

Трябваше…

 Пропуснах много влакове, самолети,

така и не намерих време -

улисан, търсещ, борещ се,

 падащ, ставащ – не можах,

не се научих дори да пълзя.

 Късно е, не отлетях до много места в живота…

 Пропуснах слава,

загърбвах даже гордостта,

 чакащ щастливия миг, радостта.

Но за радост едно разбрах -

 в този живот най-важно е да обичаш

и да те обичат…

 Другото? - другото е ненужна суета.