Aug 5, 2012, 1:16 PM

Късно е...

  Poetry
964 0 1

Късно е!

Късно е вече, мамка му!

 За много неща закъснях,

много неща пропуснах, пропилях.

 Старостта нахлу през вратата -

 кога и как не разбрах…

тихо, неусетно, като добър крадец

 се промъкна…

 Късно е да поправям грешки,

 дори да мечтая не успях…

а трябваше да мечтая!

И да ги реализирам,

за да знам защо ще умирам.

Трябваше…

 Пропуснах много влакове, самолети,

така и не намерих време -

улисан, търсещ, борещ се,

 падащ, ставащ – не можах,

не се научих дори да пълзя.

 Късно е, не отлетях до много места в живота…

 Пропуснах слава,

загърбвах даже гордостта,

 чакащ щастливия миг, радостта.

Но за радост едно разбрах -

 в този живот най-важно е да обичаш

и да те обичат…

 Другото? - другото е ненужна суета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

  • За много неща закъснях,
    много неща пропуснах, пропилях.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...