Кът сякъ вечер
Кът сякъ вечер
Въф оримака й шумну, задимену.
Преди час и климътика спряха.
И по- дубре, щот духа ми студену,
пък нощите мъничко захладняха.
Келнирът съ носи кът вихрушка,
дъ има лесну и нас дъ утсирвира.
Сякъш у г...зъ му има люта чушка-
без дъ гу викъш, се ти съ навира.
И тая вечер сички съ събрафми.
Ино сал ни ришифми общу зету.
Спорифми, ма тъй и ни разбрафми,
куе е първу: кукошката или яйцету?
Пък и за другу Грую нъ пудсети-
щот сички съ навъртат кръй риката.
Защо ини жини са мият сал ду кулинети,
пък другити надигат чак пулата?
И кАта вечер, чак луната кът прифърли,
въф споруви раздавами съ бес устатък.
Дукът накрай кръчмаря нъ исфърли
и с крак ни зададе начален тласък!
Ду другата вечер, пак!
Амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Всички права запазени
