20.08.2011 г., 17:45

लालसा

1.5K 0 4

На дъното на синьото море,

където не звучи глас земен.


Потънал в дрямка, там стои и ни зове,

на морската сирена замъка вълшебен.

 

Останала сама, сред елфи и тритони,

една мечта не може да прогони.

 

Затворена в туй нямо царство, гдето

изгаря от копнеж сърцето...

 

Копнеж по шумния живот навън

и за любов, любов - несбъднат сън...

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Трънливко Бодливко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вече Ви отговорих на лични... Това беше моментен изблик, провокиран от наранено Сърце... Нищо повече и всичко останало...
  • Е, ама много си лош!
    Не доразказа мечтите и струват ли грош?
    Какво и се случи на тази сирена,
    още ли е само в мечтите вглъбена?
    Не разказа за морския цар,
    има ли за него скъпоценен дар???
    Спираш приказката наполовина,
    а аз трябва да чакам цяла година!
  • Извинявам се!
    По-горе, в стиха, да се чете: "замъка вълшебен" вместо "замъкът въшебен"... Опитах да го оправя, но вече не може да се редактира! За съжаление...
  • ++++++++++++++++++++++++

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...