20.08.2011 г., 17:45

लालसा

1.5K 0 4

На дъното на синьото море,

където не звучи глас земен.


Потънал в дрямка, там стои и ни зове,

на морската сирена замъка вълшебен.

 

Останала сама, сред елфи и тритони,

една мечта не може да прогони.

 

Затворена в туй нямо царство, гдето

изгаря от копнеж сърцето...

 

Копнеж по шумния живот навън

и за любов, любов - несбъднат сън...

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Трънливко Бодливко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вече Ви отговорих на лични... Това беше моментен изблик, провокиран от наранено Сърце... Нищо повече и всичко останало...
  • Е, ама много си лош!
    Не доразказа мечтите и струват ли грош?
    Какво и се случи на тази сирена,
    още ли е само в мечтите вглъбена?
    Не разказа за морския цар,
    има ли за него скъпоценен дар???
    Спираш приказката наполовина,
    а аз трябва да чакам цяла година!
  • Извинявам се!
    По-горе, в стиха, да се чете: "замъка вълшебен" вместо "замъкът въшебен"... Опитах да го оправя, но вече не може да се редактира! За съжаление...
  • ++++++++++++++++++++++++

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....