На дъното на синьото море,
където не звучи глас земен.
Потънал в дрямка, там стои и ни зове,
на морската сирена замъка вълшебен.
Останала сама, сред елфи и тритони,
една мечта не може да прогони.
Затворена в туй нямо царство, гдето
изгаря от копнеж сърцето...
Копнеж по шумния живот навън
и за любов, любов - несбъднат сън...
∞
© Трънливко Бодливко Всички права запазени