Aug 20, 2011, 5:45 PM

लालसा 

  Poetry » Love
1233 0 4

На дъното на синьото море,

където не звучи глас земен.


Потънал в дрямка, там стои и ни зове,

на морската сирена замъка вълшебен.

 

Останала сама, сред елфи и тритони,

една мечта не може да прогони.

 

Затворена в туй нямо царство, гдето

изгаря от копнеж сърцето...

 

Копнеж по шумния живот навън

и за любов, любов - несбъднат сън...

 

 

 


 

© Трънливко Бодливко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вече Ви отговорих на лични... Това беше моментен изблик, провокиран от наранено Сърце... Нищо повече и всичко останало...
  • Е, ама много си лош!
    Не доразказа мечтите и струват ли грош?
    Какво и се случи на тази сирена,
    още ли е само в мечтите вглъбена?
    Не разказа за морския цар,
    има ли за него скъпоценен дар???
    Спираш приказката наполовина,
    а аз трябва да чакам цяла година!
  • Извинявам се!
    По-горе, в стиха, да се чете: "замъка вълшебен" вместо "замъкът въшебен"... Опитах да го оправя, но вече не може да се редактира! За съжаление...
  • ++++++++++++++++++++++++
Random works
: ??:??