16.11.2008 г., 21:38

Лабиринт

588 0 0
Златото, в косите ми събрано,
осветява пътя, който води
към мойта мисъл поетична.
И в чувства странни претопявам
нови сенки, които гъделичкат
сетивата на душата ми лирична!!!
В лабиринт на чувствата попадам
и трудно ще успея да изляза,
лутайки се ще пострадам
и с нарастващ миг
нежни чувства в мен нарастват!!!
Търся изхода, а той е там,
където простира се краят....
И искам да те прегръщам насън,
където тайните ми чувства се прокрадват!
Ти си лабиринт за мен,
в който ще се лутам, денонощно!
Вероятно е причината да се зараждат -
нови чувства с изход невъзможен!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С обич от мен за вас Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...