Билки за рани и билки за болки,
кръстосва в лабиринт битието.
Изгрев за люлки, заник за черкви,
миг кратък и път към небето.
Хоро за обич, песен от жалост -
наниз пропит от въздишки
цвете за младост, дафин за старост -
дни от изпредени нишки.
Тук сме за кратко, взели назаем
земята от рожбите свои.
Тънем в поквара, живеем под наем
и водим безлични двубои.
Мигът отлита, животът тленен,
на лабиринта края намираме.
Едничък вопъл, сърдечен, ценен,
че дошли сме голи разбираме…
Ромашка, 25.06.2023 г.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Браво!