20.09.2010 г., 11:51

Lady in red

1K 0 7

Вярвай, никога не бях те виждал

в толкова чаровна светлина,

сякаш буйният вулкан изригнал

праща поздрави на всеки по света!


Очите ти блестяха с онзи пламък,

но недокоснатите длани бяха

по-ледени от най-твърдия камък,

напразно истински така ме сгряха.


Страхът, приличен на змията,

плъпнала из райската градина

по-едри капчета замята -

добър да бъде - бързо да отмине.


Сълзите на дъжда се вляха

в неземната река, потоп родила.

А мъката по топлата ни стряха

прошепваше ти в унес "Мила..."

"The way you look tonight.."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...