Sep 20, 2010, 11:51 AM

Lady in red

  Poetry » Love
1K 0 7

Вярвай, никога не бях те виждал

в толкова чаровна светлина,

сякаш буйният вулкан изригнал

праща поздрави на всеки по света!


Очите ти блестяха с онзи пламък,

но недокоснатите длани бяха

по-ледени от най-твърдия камък,

напразно истински така ме сгряха.


Страхът, приличен на змията,

плъпнала из райската градина

по-едри капчета замята -

добър да бъде - бързо да отмине.


Сълзите на дъжда се вляха

в неземната река, потоп родила.

А мъката по топлата ни стряха

прошепваше ти в унес "Мила..."

"The way you look tonight.."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...