Един огромен лайнер бял
със хилядите пасажери
до днешен ден не бях видял
в града ни пристан да намери.

А пъстроцветната им реч 
по сталпела се плиска още.
Те тръгнали са в път далеч
да зърнат тук светите мощи.

Стои, закотвен край брега,
а виждам аз ковчега Ноев
през векове от пелена
да се поклаща на прибоя.

Как след всемирния потоп
е бил изхвърлен тук, край фара, 
а животинският поток
е слязъл на земята стара.

И виждам разлика в това –
във същината на въпроса:
едни спасявали света,
а другите – разруха носели.