6.09.2013 г., 10:18  

Лайнер край Созопол

490 0 0

Един огромен лайнер бял
със хилядите пасажери
до днешен ден не бях видял
в града ни пристан да намери.

А пъстроцветната им реч 
по сталпела се плиска още.
Те тръгнали са в път далеч
да зърнат тук светите мощи.

Стои, закотвен край брега,
а виждам аз ковчега Ноев
през векове от пелена
да се поклаща на прибоя.

Как след всемирния потоп
е бил изхвърлен тук, край фара, 
а животинският поток
е слязъл на земята стара.

И виждам разлика в това –
във същината на въпроса:
едни спасявали света,
а другите  разруха носели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...