Sep 6, 2013, 10:18 AM  

Лайнер край Созопол

  Poetry » Other
491 0 0

Един огромен лайнер бял
със хилядите пасажери
до днешен ден не бях видял
в града ни пристан да намери.

А пъстроцветната им реч 
по сталпела се плиска още.
Те тръгнали са в път далеч
да зърнат тук светите мощи.

Стои, закотвен край брега,
а виждам аз ковчега Ноев
през векове от пелена
да се поклаща на прибоя.

Как след всемирния потоп
е бил изхвърлен тук, край фара, 
а животинският поток
е слязъл на земята стара.

И виждам разлика в това –
във същината на въпроса:
едни спасявали света,
а другите  разруха носели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...