Ако ме питате, защо?
Аз нямам точно обяснение.
Почти прилича на живот
по свое някакво течение…
Ако ме питате, защо?
Ами, не знам какво да кажа.
Почти прилича на любов,
която ехото разказва…
Ако ме питате, защо?
Ей, тъй реших се и потеглих.
До Котел има - няма сто
и няколко си километра.
Ако ме питате, защо?
Не бях единствената луда
пред паметника на Раковски-
според традицията юнска.
Не питайте! Как „ах” и „ох”
и разни други междуметия
с тук - там целувки за разкош
маркираха ни откровенчески.
Не питайте, за после, ( в кръчмата)
Звезди, луна, мезе, наздравици,
припяване и пози дръзки.
Документира ги Катанеца.
Не питайте! След полунощ
какво и кой, и как, и прочие.
По тъмно видимост на йок.
Затуй поставям многоточие…
И не ме питайте защо
съм толкоз много лаконична?
Заклех се да мълча кат′ гроб.
Кой бил той знае. Нищо лично
© Дочка Василева Всички права запазени