8.06.2025 г., 22:15

Ларш

259 1 3

След всеки вопъл, след всяко решение...

След обещание, че нещо ще се промени...

към добро ли или лошото ще победи.

Измамно е времето, даже е тъжно.

 

Всеки продава чужди мечти...

Рибата, трудно се дава...

Но лесно вмирисва мечти.

Колумбисти, тревата е рай!?

 

Тишина, Бога ми, горчи, предател е

Не знам, Самотата е срам.

Ножици, кама сутра ,лъжа, надежда!

Пак саможертва, изтръпване и свобода.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много се радвам,Приятели че коментирахте мойте размисли,Благодаря ви,Младене,Мини!До нови и дано по оптимистични!!!
  • Прав си, Ачо! Само ни лъжат и заблуждават, но все се надявам, че ще дойдат и добри времена.
  • "След всеки вопъл, след всяко решение...
    След обещание, че нещо ще се промени...
    към добро ли или лошото ще победи.
    Измамно е времето..."

    Силно встъпление, плътно като материята на неутронна звезда. Сякаш везните на съдбовния жребий се люлеят постоянно в измамното време, което обитаваме. Докога ли? И аз нямам отговор. Но всеки носи стоически личното си отчаяние с Христовата вяра, че горчивата чаша ще го отмине и няма да мине през лична Голгота. Амин!

    Поздравление, Ачо!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....