Лава

10.10.2013 г., 18:04 ч.

Поезия » Друга

517 0 7

Лава
Вдъхновено от Анабел
Душата ми раздира мрака бясно,
като тежък тътен земетръсен.
Отчайващо крещи безгласно,
проклина днес живота мръсен!
Сърцето ми кърви без кърви,
като жалък просяк анемичен.
Усукано с нездрави върви,
прескача в такта неритмичен!
Ръцете ми се чупят посинели,
като клони сухи под краката. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лава

Искате да прочетете повече?

Предложения