Лава
Лава
Вдъхновено от Анабел
Душата ми раздира мрака бясно,
като тежък тътен земетръсен.
Отчайващо крещи безгласно,
проклина днес живота мръсен!
Сърцето ми кърви без кърви,
като жалък просяк анемичен.
Усукано с нездрави върви,
прескача в такта неритмичен!
Ръцете ми се чупят посинели,
като клони сухи под краката.
Нечувано сега са вкаменени,
окови тежки носят до отката!
Устата ми отваря се безмълвно,
като дупка в огледало криво,
стъпват в нея и боли ме кръвно,
но остава тя усмихната горчиво!
© Манипулирам All rights reserved.
