Лава

Oct 10, 2013, 6:04 PM

Poetry » Other

515 0 7

Лава
Вдъхновено от Анабел
Душата ми раздира мрака бясно,
като тежък тътен земетръсен.
Отчайващо крещи безгласно,
проклина днес живота мръсен!
Сърцето ми кърви без кърви,
като жалък просяк анемичен.
Усукано с нездрави върви,
прескача в такта неритмичен!
Ръцете ми се чупят посинели,
като клони сухи под краката. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Лава

Want to read more?

Random works