Носи се лек, едва доловим лъх на лавандула,
нагрята от юнското слънце,
в долината, през средата на юни е така,
гюлът отдавна вече е течен,
земята трепери от жад,
долита пой на летни птички,
а вятърът дъха забравено.
Прекрасна земя,
каймак земя, както беше написал вдъхновителят в черешовите си води.
Долината.
© Илияна Димова Всички права запазени