Лавина
Като отприщена от вик лавина,
скована от вековни ледове,
освободена рязко от повея,
се спуснах през трънаци и долини,
през планини със горди върхове,
в очакване край огън да се сгрея.
Тъй дълго бях пътувала към тебе -
през времето, през хорските плесници,
през вярата, прекършена със удар,
че щом пристигнах, две ръце протегнах
и поглед устремих към две зеници,
в очакване, граничещо със лудост.
"Добре дошла!" - ти силно ме прегърна.
Не питащ откъде са тези рани,
със устни излекува ги без помен.
"Добре дошъл!" - усмихната отвърнах
и всичко изличи се в паметта ми,
пометено от нежността огромна.
Не си отивай! Толкова те търсих!
Изминаха космически години
в пътуване към мъжката ти нежност...
Не се сбогувай с вятъра развързан.
Поспри до мен и тихо приюти ни.
Изпий със дъх целувката ми снежна.
1996 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
