Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
13 nov 2011, 13:42

Лавина 

  Poesía » De amor
972 0 13

Като отприщена от вик лавина,

скована от вековни ледове,

освободена рязко от повея,

се спуснах през трънаци и долини,

през планини със горди върхове,

в очакване край огън да се сгрея.

 

Тъй дълго бях пътувала към тебе -

през времето, през хорските плесници,

през вярата, прекършена със удар,

че щом пристигнах, две ръце протегнах

и поглед устремих към две зеници,

в очакване, граничещо със лудост.

 

"Добре дошла!" - ти силно ме прегърна.

Не питащ откъде са тези рани,

със устни излекува ги без помен.

"Добре дошъл!" - усмихната отвърнах

и всичко изличи се в паметта ми,

пометено от нежността огромна.

 

Не си отивай! Толкова те търсих!

Изминаха космически години

в пътуване към мъжката ти нежност...

Не се сбогувай с вятъра развързан.

Поспри до мен и тихо приюти ни.

Изпий със дъх целувката ми снежна.

 

1996 г.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??