Като отприщена от вик лавина,
скована от вековни ледове,
освободена рязко от повея,
се спуснах през трънаци и долини,
през планини със горди върхове,
в очакване край огън да се сгрея.
Тъй дълго бях пътувала към тебе -
през времето, през хорските плесници,
през вярата, прекършена със удар,
че щом пристигнах, две ръце протегнах
и поглед устремих към две зеници,
в очакване, граничещо със лудост. ...