Лазят па мен

Лазят по мен градските луди

Онзи поток
и онази гора,
онзи блед огън
и онези звезди.

Онзи град
и онези луди,
Онзи град пълен със луди.

Затова как да спра да сънувам,
онзи поток
и онази гора,
онзи блед огън
и онази звезда?

Но се будя полазен
от молещите ръце.
Ръцете на просяци,
на милиони нещастници,
родени в помията,
повярвали в светофарите,
не сънуващи,
не мечтаещи,
не говорещи и непишещи.
Децата на този бял град,
синовете на онези мъртви,
убити от пияните си кучета.
Господарите на един мръсен град,
населен от луди, сакати слепци.