Nov 14, 2004, 4:14 PM

Лазят па мен

  Poetry
1.1K 0 0

Лазят по мен градските луди

Онзи поток
и онази гора,
онзи блед огън
и онези звезди.

Онзи град
и онези луди,
Онзи град пълен със луди.

Затова как да спра да сънувам,
онзи поток
и онази гора,
онзи блед огън
и онази звезда?

Но се будя полазен
от молещите ръце.
Ръцете на просяци,
на милиони нещастници,
родени в помията,
повярвали в светофарите,
не сънуващи,
не мечтаещи,
не говорещи и непишещи.
Децата на този бял град,
синовете на онези мъртви,
убити от пияните си кучета.
Господарите на един мръсен град,
населен от луди, сакати слепци.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...