Лед на кристали

25.02.2010 г., 0:23 ч.

Поезия » Философска

933 0 16

Избягаха дните. След теб.
На връв ти дрънчат в тенекия.
И колкото драпаш напред,
ме влачиш, подобно вересия.
Лицата затрупва прахът
от тихи семейни недели.
Застиват в сълзи от смола
прашинки копнеж, закъснели...
Годините сякаш са миг.
А дните - убийствено бавни.
Под външния, скалния лик
се роним на части съставни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лед на кристали

Искате да прочетете повече?

Предложения