25.02.2010 г., 0:23 ч.

Лед на кристали 

  Поезия » Философска
879 0 16

Избягаха дните. След теб.

На връв ти дрънчат в тенекия.

И колкото драпаш напред,

ме влачиш, подобно вересия.

 

Лицата затрупва прахът

от тихи семейни недели.

Застиват в сълзи от смола

прашинки копнеж, закъснели...

 

Годините сякаш са миг.

А дните - убийствено бавни.

Под външния, скалния лик

се роним на части съставни.

 

..................................................

 

А тя - любовта, е змия...

Кръвта й е лед на кристали.

Дали има свръхлуд в света -

с целувка змия да подпали?

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??