Лед на кристали
Избягаха дните. След теб.
На връв ти дрънчат в тенекия.
И колкото драпаш напред,
ме влачиш, подобно вересия.
Лицата затрупва прахът
от тихи семейни недели.
Застиват в сълзи от смола
прашинки копнеж, закъснели...
Годините сякаш са миг.
А дните - убийствено бавни.
Под външния, скалния лик
се роним на части съставни.
..................................................
А тя - любовта, е змия...
Кръвта й е лед на кристали.
Дали има свръхлуд в света -
с целувка змия да подпали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
