ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
25 feb 2010, 0:23

Лед на кристали

1.1K 0 16

Избягаха дните. След теб.

На връв ти дрънчат в тенекия.

И колкото драпаш напред,

ме влачиш, подобно вересия.

 

Лицата затрупва прахът

от тихи семейни недели.

Застиват в сълзи от смола

прашинки копнеж, закъснели...

 

Годините сякаш са миг.

А дните - убийствено бавни.

Под външния, скалния лик

се роним на части съставни.

 

..................................................

 

А тя - любовта, е змия...

Кръвта й е лед на кристали.

Дали има свръхлуд в света -

с целувка змия да подпали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0