25 feb 2010, 0:23

Лед на кристали

1.1K 0 16

Избягаха дните. След теб.

На връв ти дрънчат в тенекия.

И колкото драпаш напред,

ме влачиш, подобно вересия.

 

Лицата затрупва прахът

от тихи семейни недели.

Застиват в сълзи от смола

прашинки копнеж, закъснели...

 

Годините сякаш са миг.

А дните - убийствено бавни.

Под външния, скалния лик

се роним на части съставни.

 

..................................................

 

А тя - любовта, е змия...

Кръвта й е лед на кристали.

Дали има свръхлуд в света -

с целувка змия да подпали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...