Лед на кристали

Feb 25, 2010, 12:23 AM

Poetry » Phylosophy

922 0 16

Избягаха дните. След теб.
На връв ти дрънчат в тенекия.
И колкото драпаш напред,
ме влачиш, подобно вересия.
Лицата затрупва прахът
от тихи семейни недели.
Застиват в сълзи от смола
прашинки копнеж, закъснели...
Годините сякаш са миг.
А дните - убийствено бавни.
Под външния, скалния лик
се роним на части съставни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Лед на кристали

Want to read more?

Random works