ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
Feb 25, 2010, 12:23 AM

Лед на кристали

1.1K 0 16

Избягаха дните. След теб.

На връв ти дрънчат в тенекия.

И колкото драпаш напред,

ме влачиш, подобно вересия.

 

Лицата затрупва прахът

от тихи семейни недели.

Застиват в сълзи от смола

прашинки копнеж, закъснели...

 

Годините сякаш са миг.

А дните - убийствено бавни.

Под външния, скалния лик

се роним на части съставни.

 

..................................................

 

А тя - любовта, е змия...

Кръвта й е лед на кристали.

Дали има свръхлуд в света -

с целувка змия да подпали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0