25 февр. 2010 г., 00:23
Лед на кристали
Избягаха дните. След теб.
На връв ти дрънчат в тенекия.
И колкото драпаш напред,
ме влачиш, подобно вересия.
Лицата затрупва прахът
от тихи семейни недели.
Застиват в сълзи от смола
прашинки копнеж, закъснели...
Годините сякаш са миг.
А дните - убийствено бавни.
Под външния, скалния лик
се роним на части съставни.
..................................................
А тя - любовта, е змия...
Кръвта й е лед на кристали.
Дали има свръхлуд в света -
с целувка змия да подпали?
© Гергана Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
!!!
-
,,И колкото драпаш напред,
ме влачиш, подобно вересия.''
! -
Невероятна си...как да не те обича човек...
прегръщам те. -
!
Поздрав! -
Благодаря.Не зная как да приемам отзивите ви- като съпричастност или като внимание към стиха. Объркана съм, не мога да пиша напоследък. Нямам реална представа дали стихът е хубав.
-
!*
-
Поздрав за това великолепие!
-
Страхотно!!!
-
Силно!!! Толкова силно, че и аз засъсках змийски!*
-
прекрасно, силно...върховно...6+
-
има - да кажа ли име?
-
Ми що да няма? Хубав стих.
-
Много хубаво!Радвам се да прочета!
-
Има Рия, как няма да има!
Потърпи, още малко изчакай!
Всяка раздяла е равна на смърт.
Забравата тихо посявай...
/за всеки влак, казват имало пътник/.
Ще се стича, като лава кръвта
разпалила в теб сетивата,
щом влюбена, друга душа
разпръсне от теб самотата...
Че тя самотата е лед,
но стапя се,щом се докосне
до устни по-сладки от мед,
и подвива опашка змията.
Ще дойде и пролет при теб,
набухнала, бяла - уханна.
В сърцето ти, палав щурец
запее ли, любовта идва...
-
Аз вярвам, че е имало, има и ще има. Иначе Любовта ще изчезне.
-
няма начин да няма
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
