Trepach (Юлиан Владимиров)
31 88
21.03.2007 г., 14:22 ч.

Леден труп 

  Поезия
1099 0 5

Колко много вледенени трупове.

Блясъка на изморения кристал.

Накъде отиват те?

Кой ги е разбрал?

Кой във тях смисъла на невъзможното е спрял?

 

Колко много парещи звезди.

Вечността е черният им свят.

Накъде отиваш ти?

Накъде е твоят път?

Откъде изригва ненаситния им звезден цвят?

 

Колко много бели върхове.

Мъдростта е скрита  под праха.

За какво живеят те?

За кого стоят?

Лесно ли издържат търсещите върху гордата си гръд?

 

Колко много плачещи очи.

Стенания и страх във черен облак.

Не ги мъчи!

От все сърце те моля!!!

А ако някой ден от самота заплачеш,

ти не се сърди на Бога.

 

Колко много бягащи илюзии.

Надежди и терзания във смачкана душа.

Разбра ли от какво боли?

Какво е грях?

Какво очакваше от нежното крило на вечерта?

 

Колко малко трябва на човека?..

Една засъхнала сълза.

Една пътека,

осветена от умираща звезда.

Един докоснат връх…

Една заситена илюзия…

Една гореща и тръпнеща ръка!..

А вечността? Вечността

си знае своето:

прегръща те и те превръща

в леден труп…

 

© Юлиан Владимиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??