Леден труп
Колко много вледенени трупове.
Блясъка на изморения кристал.
Накъде отиват те?
Кой ги е разбрал?
Кой във тях смисъла на невъзможното е спрял?
Колко много парещи звезди.
Вечността е черният им свят.
Накъде отиваш ти?
Накъде е твоят път?
Откъде изригва ненаситния им звезден цвят?
Колко много бели върхове.
Мъдростта е скрита под праха.
За какво живеят те?
За кого стоят?
Лесно ли издържат търсещите върху гордата си гръд?
Колко много плачещи очи.
Стенания и страх във черен облак.
Не ги мъчи!
От все сърце те моля!!!
А ако някой ден от самота заплачеш,
ти не се сърди на Бога.
Колко много бягащи илюзии.
Надежди и терзания във смачкана душа.
Разбра ли от какво боли?
Какво е грях?
Какво очакваше от нежното крило на вечерта?
Колко малко трябва на човека?..
Една засъхнала сълза.
Една пътека,
осветена от умираща звезда.
Един докоснат връх…
Една заситена илюзия…
Една гореща и тръпнеща ръка!..
А вечността? Вечността
си знае своето:
прегръща те и те превръща
в леден труп…
© Юлиан Владимиров All rights reserved.
