21.08.2008 г., 15:00

Легенда

921 0 17
Тази нощ не можах да заспя.
Край брега на морето приседнах
и една непокорна вълна
с шепот тих ми разказа легенда.

В малка къща живеел рибар,
с песен волна на чайки пораснал.
Сутрин тръгвал със кораба стар
в ясно време и буря опасна.
Следвал дръзко той всяка вълна,
както следва се глас на сърцето...
Не копнеел за дом и жена -
страст едничка била му морето.
Но не щеш ли, достигнал веднъж
риф опасен и лошо заседнал.
Смело борил се храбрият мъж,
но била тази битка последна.
Паднал в тъмната морска вода,
след това всеки спомен изгубил...
В стая болнична, с бели легла
инвалид без ръце се събудил.
На рибарския волен живот
край съдбата безмилостна сложи,
но сияйното морско око
да забрави рибарят, не можел.
Всяка сутрин стоял на брега,
срещал изгрева, тъжно приседнал
на обветрена бяла скала -
болка пареща, радост последна.
Как живее моряк на земя!?
Участта си горчиво оплаквал.
Имал тая утеха една -
след смъртта му морето го чака...

Дали вярно е? Труден въпрос.
Много хора погълна водата,
но един снежнобял албатрос
всяка вечер стои на скалата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...