Самодива (Вики)
535 5962
21.08.2008 г., 15:00 ч.

Легенда 

  Поезия
755 0 17
Тази нощ не можах да заспя.
Край брега на морето приседнах
и една непокорна вълна
с шепот тих ми разказа легенда.

В малка къща живеел рибар,
с песен волна на чайки пораснал.
Сутрин тръгвал със кораба стар
в ясно време и буря опасна.
Следвал дръзко той всяка вълна,
както следва се глас на сърцето...
Не копнеел за дом и жена -
страст едничка била му морето.
Но не щеш ли, достигнал веднъж
риф опасен и лошо заседнал.
Смело борил се храбрият мъж,
но била тази битка последна.
Паднал в тъмната морска вода,
след това всеки спомен изгубил...
В стая болнична, с бели легла
инвалид без ръце се събудил.
На рибарския волен живот
край съдбата безмилостна сложи,
но сияйното морско око
да забрави рибарят, не можел.
Всяка сутрин стоял на брега,
срещал изгрева, тъжно приседнал
на обветрена бяла скала -
болка пареща, радост последна.
Как живее моряк на земя!?
Участта си горчиво оплаквал.
Имал тая утеха една -
след смъртта му морето го чака...

Дали вярно е? Труден въпрос.
Много хора погълна водата,
но един снежнобял албатрос
всяка вечер стои на скалата.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??