Легенда
Легенда
Една легенда знам... Красива...
...Разказа ми я стар монах-
в монашеската си килия,
погребал там Любов и Грях...
Но тя и тъжна е обаче,
че става дума за любов,
когато и монах да плаче
в килията си е готов...
Свещта трептеше от дъхът ни
и върху бялата стена
се проектираха безплътни
жени от други времена...
...Било отдавна, горска фея
се влюбила до Лудост чак
и вече нямало за нея
покой и сън- ни в ден, ни в мрак...
Залюбила тя момък личен
в гората идвал за дърва-
признала му, че го обича,
но той отвърнал на това,
че има си девойка мила
и дума дали са си те:
да минат двама под венчило,
а до година- и дете...
Но знае се, че не забравя
една отхвърлена жена
и там във горската дъбрава
го люто прокълнала тя:
„Любимата си да не зърне,
към нея щом повлякал крак
и на дърво да се превърне-
самотен в тоя пущинак!...”
...Тъй бавно Времето течало-
редували се дъжд и сняг,
а до Дървото там се спряло
момче, във горският сумрак,
отсякло клон за да издяла
вълшебен, с меден глас кавал:
хем тъжен да е при раздяла,
хем весел в дни на карнавал...
...А долу чакала в селцето
момата дълго, ала там
друг момък грабнал й сърцето
и те се взели по харман...
На есен вдигнали и сватба-
красива булка тя била,
а зестрата й, както трябва,
била във не една кола...
Три дена всички яли, пили
на сватбата им с веселба,
когато дрипав ябанджия*
се спрял пред булката с молба.
Поискал той да й посвири
за щастие и берекет.
(Познал, че стари чувства дири
тя в сватбеният си обет...)
Понеже виното течало
като планинската река,
там всички вкупом пожелали
развеселени песента...
И той извадил от торбата
във миг вълшебният кавал-
засвирил- млъкнала тълпата,
но никой нищо не разбрал...
И само булката, внезапно
заслушана във песента,
успяла бързо да отгатне
във нея тъжната съдба
на своя момък във гората
от злата фея прокълнат
и проумяла тя цената
за Верността във този свят!...
...А младоженецът заслушан
и дума не разбрал дори,
но сам щастлив, във нея сгушен,
той дал на странника пари...
„Поне на него ще съм вярна!”-
зарекла се тогава тя...
Проклела феята коварна
и собствената си съдба!...
...Свещта угасваше и само
от нагорелият фитил
извиваше се към тавана
на струйка дим, и той унил...
Коста Качев
*чужденец
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
.
